Древна Елада (гръцки Αρχαία Ελλάδα) е приетото в историографията обозначение на раннокласовите общества в южната част на Балканския полуостров, островите на Егейско море, тракийското крайбрежие и западна Мала Азия (Анатолия). Периодът на действието на това понятие е от третото хилядолетие пр.Хр. до част от първото хилядолетие сл.Хр.
Етнически най-общо в този период след дорийското нашествие Гърция се обитава от еолийци в северна Гърция, дорийци – в средна Гърция и Пелопонес и йонийци – в Атика и по островите.
Периоди на цивилизацията на древна Елада:
Полисен период (XI—IV в.пр.Хр.). Етническа консолидация на гръцкия свят. Възникване, разцвет и криза на полисните структури с демократическа и олигархическа форми на държавност. Това е епохата на най-големите достижения на гръцката цивилизация. Периодът включва
следните подпериоди:
- Омировият период („Тъмните векове” 11-9 в.пр.Хр.). Окончателно разпадане на микенската (ахейската) култура, възраждат се родово-племенните отношения, възниква керамиката на протогеометричния стил, като окончателно се развиват форми като лекит, амфора, питос, лутрофор и кратер; формират се ранно-полисни структури, свързани със светилищата.
- Архаична Гърция (8-6 в.пр.Хр.). Образуват се полисите. Това е епохата на великата гръцка колонизация, включително в България
(Созопол, Несебър, Варна). Установяват се ранногръцките тирании (коринтска, мегарска, атинска, сиракузка). Етнически елинското общество се консолидира. Това е желязната епоха на Елада. Развива се строителството на храмове и се установяват два от архитектурните ордери: дорийския и йонийския. н7 в,пр.Хр. основният план на гръцкия храм е вече установен
- Класическа Гърция (5-4 в.пр.Хр.). Епохата на Перикъл. Победа над световната персийска държава (500-449 г.пр.Хр.). Полисите имат два вида управление: демократично в богатите търговски райони и аристократично – в изостаналите земеделски. Начало на упадъка на елинската държавност поради вътрешни конфликти (Пелопонеската война – 431-404 г.пр.Хр.) и македонско нашествие.
Елинизъм (IV в.пр.Хр – 146 г.пр.Хр.). Епохата на краткото съществуване на световната държава на Александър Македонски. Зараждане, развет и разпад на гръко-източната елинистическа държавност. Дели се на подпериодите:
- Първи елинистически период (334-281 г.пр.Хр.). Походи на гръко-македонската армия на Александър Велики, установяване на единна държава и разпадането й на елинистически държави
- Втори елинистически период (281-150 г.пр.Хр.). Разцвет на елинизма в управлението, икономиката и културата.
- Трети елинистически период (150-30 г.пр.Хр.). Криза и разпад на елинизма.
Римска Гърция (146 г.пр.Хр. – 330 г.сл.Хр.). Застъпването с третия елинистически период е поради постепенното завладяване на територията от Рим.
Ранната гръцка архитектура
В тъмните векове на Омировия период се установяват митологичните архетипи, оформят се епосите, начина на тяхното предаване чрез аедите (аудио илюстрация), а в изобразителната сфера се развива протогеометричен стил, който в различните разновидности на керамиката от този период се илюстрира със следните примери:
Амфора от 975 г.пр.Хр. Атина, амфора, 860 г.пр.Хр., питос от Родос, 700 г.пр.Хр.
Протоатически лутрофорос (ритуален съд при сватби и жертвоприношения), 680 г.пр.Хр., кратер 11 в.пр.Хр., Микена
След тъмните векове 8 и 7 век са период на възраждане на изкуствата и повсеместно се разпространява храмът като глобален за елинската цивилизация религиозен тип. Храмът произхожда от гръцкото жилище – мегарона и по това се отличава от източните монументални храмове, продукт на имперски общества. Гръцката държавност никога не достига до имперска форма и това прави уникална гръцката култура.
Всъщност след тъмните векове в Гърция няма царе. 7 век геометричният стил в керамиката е заместен от натуралистични изображения във вазописта и пластиката.
Храмът се възприема като жилището на бога, а божеството се определя от местните традиции, като постепенно се разпространяват общогръцки божества, процес, започнал още при дорийското преселение. От тъмните векове и от ранната архаика не са останали паметници на архитектурата, тъй като основно се е ползвал дървен материал за храмовете, но принципите са известни и могат да се проследят по косвени признаци и възстановки.
Отначало храмът представлявал едно помещение с олтар пред него за жертвоприношения. На фасадата към олтара имало две колони, дошли от мегарона. В храма има статуя на божеството, наречена ксоанон. Появяват се колони вътре в храма, а в късния 7 век се появяват колони около цялата сграда, наречени перистил. Първата трансформация от дървена конструкция в камък е храмът на Хера в Олимпия. През 600 година той е бил изграден от дърво и за пръв път се предприема подмяната на дървените конструктивни елементи в храма с каменни. Гърците нарекли това „петрификация”. Възникват условия за типизация на храмовата схема и храмовото строителство поради това, че камъкът е трудно податлив материал за разлика от дървото. Позитивният дух на гърците обаче запазва цветността – те продължават традицията на дървеното строителство и боядисват в ярки цветове своите каменни храмове. При това повечето от елементите в каменните храмове имат директен произход от дървената конструкция.
В конструкцията на храма хоризонтални дървени греди поддържали напречни греди,които от своя страна поддържали паянти и наклонени покривни греди. За да се пплучи по-голяма зала се е наложило да се въведат вътрешни колони. Като общ принцип това се нарича колонно-трегерна система. Гърците не са прилагали арки и сводове чак до римско време. При замяната на дървената конструкция с каменна принципите са се запазили, а с тях и формите. С въвеждането на камъка се е появилапотребността от обща основа под храма, наречена крепидома, най-често от три стъпала. Най-горното стъпало се нарича стилобат. Триглифите също произхождат от дървения храм. Според Витрувий краищата на гредите на покрива били отрязвани и украсявани с дъски, оцветени със син восък.
Разстоянието между две колони се нарича интерколумний. Според Витрувий гърците са имали пет вида интерколумний: пикностил – просветът е 1½ колонен диаметър, систил – 2 диаметъра, еустил – 2 1/2 , диастил – 3 и ареостил – 4 диаметъра.
Възстановка на конструкцията на ранен гръцки храм от дърво
Изкуството на гръцката архаика има установена образност, като следните примери показват най-типичните й черти:
Шлем, 7 в., Крит, динос (съд за смесване на вино и вода) художник Полителея, 630 г., Коринт, Херкулес, 6 в., Антефикс с Медуза, 6 .
Курос, мрамор, Атика, 6 в., лекит, 6 в. скулптурна група 5 в., пароски мрамор, наградна амфора, 6 в. арибалос 7 в. Родос
Началото на Олимпийските игри е начало на гръцката архаична архитектура. Светилището на Хера в комплекса Олимпия (номер 4 на долната схема) е първият доказано каменен храм
Това е възстановка на храма на Хера в Олимпия (Херайон). Ясно личат тежките пропорции на архаиката и липсата на умение все още да се постигнат оптимални размери на каменната конструкция, както и чертите, характерни за дървената конструкция. Иначе типът на храма е напълно оформен.
Вдясно – останки от храма на Хера.
Древногръцкият храм
В храмовото строителство гърците развиват два фундаментални принципа – храмовата схема и архитектурния ордер.
Храмовата схема отразява основния принцип на сакралното – степенуване на общественото от божественото пространство, При антропоморфността на гръцката религия това не е така изявено както в египетската или юдейската и жилището на бога е отворено за широк достъп. Просто в неговото обиталище се намира статуя на бога, видима за всички. Има разбира се храмове, в които това не е така, но те са свързани с мистериите по посвещаване и в тях се прави подбор между посветени и непосветени, а не между миряни и клир. След опити с полукръгли абсиди гърците в класическия период строят изключително правоъгълни храмове, обкръжени от колонада, наречена перистасис (или перистил в някои източници), които носели архитектурното наименование „периптер”. Това име станало нарицателно за всяка сграда, обкръжена с колонада. Има варианти и с двойна колонада, наречена „диптер”.
Установяват се основните структурни елементи на храма:
Наос Пронаос Цела Адитон или опистодом Опистодомос или постикум
Наосът е вътрешното пространство на храма заедно с покритите входове. Пронаосът е портик, вход в храма. В целата се намира статуята на божеството.
Адитонът е съкровищницата на храма. Опистодомът е симетричен елемент на пронаоса зад адитона и служи за баланс на пространствената композицияна храма. Понякога самият опистодом служел за съкровищница и адитон не се правел, а вместо опистодом се появява постикум като симетричен на портика.
Храмът е заобиколен от колони, които се наричат перистил.
Пропорциите в храма особено в класическия период се развиват под влиянието на Питагор (570-490 г.пр.Хр.), според когото числата са езикът, свързващ числата и боговете.
Основен планировъчен елемент на храма е модулът, равен на половин диаметър на колоната, измерен при нейната база.
Схема на гръцки храм в разрез
Типологията на гръцките храмове е разработена на базата на три типообразуващи признака:
I. Според броя на колоните по тясната им фасада.
II. Според разположението на колоните в плана на сградата.
III. Според ордера
Според първия признак различаваме следните архитектурни типове:
1. Двуколонен храм с анти - това е най-простият тип. При него входът се обхваща от продължението на дългите страни на сградата. Челните части на тези стени се наричат анти.
2. Тетрастил(четириколонен)
3. Хексастил (6-колонен )
4. Октастил (8- колонен)
5. Декастил (10- колонен).
Според втория признак гръцките храмове са:
1. 1.Антов (с 2 колони) = двуколонен с анти и неговата разновидност - антов с постикум.
2. Простил (с 4 колони в плана)
3. Амфипростил ( с 4 колони по двете тесни фасади)
4. Периптер (с 6 колони по двете тесни фасади и обиколна колонада – птера и перистазис)
5. Псевдопериптер ( с 6 колони по тесните страни, но само с обиколна колонада, без колони м/у антите, защото няма анти)
6. Диптер – с двойна колонада и 8 фасадни колони
Според ордера храмовете са:
1. Дорийски
2. Йонийски
3. Коринтски
4. Със смесени ордери
Партенонът е октостилен (осем колони) периптерен дорийски храм с йонийски елементи (четирите йонийски колони в опистодома).
Ордерите: дорийски, йонийски, коринтски
Ордерът е конструктивната система за организиране на архитектурните елементи и носител на стиловата парадигма на разновидностите на гръцката архитектурна форма. Ордерът определя пропорциите, профилите и декорацията, като елементи на ордера се прилагат и в други типове сгради, но в пълния си спектър той се отнася до храма. Именно гръцките ордери са това, което възприемат римляните от гърците и което впоследствие подхранва духа на Ренесанса. Последният случай на използване на ордери има в нацистката и съветската архитектура. Елементите на ордера,подредени във вертикала, са показани на следващата схема:
Основните принципи, на които се основават архитектурните редове са четири:
1. Нагледно изразяване структурата на сградата, основано на съчетаването на вертикални подпори и хоризонтални елементи.
2. Нарастване сложността на детайлите отдолу нагоре (от подножието към корниза.
3. Съчетаване на композиции от по три детайла, изразяващи начало-среда-край.
4. Колоната винаги е основния конструктивен елемент. Тя винаги е в средата на ордера и осъществява прехода от подножието към антаблемана, т.е. от ръбести към ротационни форми. Стените на древногръцкия храм не се разработват декоративно. Те служат за фон на ордера. Покривната конструкция на древногръцкия храм винаги е двускатна, дървена. Таванът е оформен с калимати до VI в. или с каменни касети – от VI в. нататък. Покритието на храма е от керемиди или (много рядко) от мраморни плочи.
Керемидите – СОЛЕНЕС са два типа:
1. Коринтски тип – плоски, с издигнати прави бордове.
2. Лаконски тип –извити в слаба дъга.
Керемидите се покриват със капаци (калиптери). заострени отгоре, корубести
По дългите страни на покрива, отворът , образуван от калиптера се затваря от специални керамични елементи – палмети.
Ордерът се придружава от система на оптически корекции, открити едва 19 век и считани за строителни грешки. Оптическите корекции са характерни най-вече за дорийския ордер и атическата архитектура и включват следното:
1. Хоризонталните линии на крепидомата стават конвексни. 2. Хоризонталните линии на антаблемана също стават конвексни и следват линията на стилобата. 3. Осите на колоните са почти незабележимо наклонени към централната вертикална ос на храма. 4. Стените също имат слаб наклон навътре 5.Горният край на антаблемана също има слаб наклон към стената на наоса. 6. Върхът на фронтона е с лек наклон напред. 7. Ъгловите колони на птерата са леко удебелени. 8. Колоните изтъняват неравномерно (ентазис)
Дорийски ордер
Дорийският ордер, разработен в земите на дорийците, станал предпочитаният стил в континентална Гърция и западните колонии (Южна Италия и Сицилия, познати заедно като Велика Гърция „Магна Грециа”). Дорийският ордер има следните части, показани на схемите долу и вдясно
Дорийският ордер има следните характеристики:
• КОЛОНА Ордерната колона, с редки изключения се състои от база, тяло и абак. В най-древните дорийски паметници колоните са били дървени. Те са прототип на появилите се по-късно каменни колони. Дървените имали примитивна каменна база. С появата на каменните колони, които били достатъчно дебели в основата си, базите станали излишни. Така дорийската колона стъпва направо върху стилобата – без база.
• ТЯЛО НА КОЛОНАТА За да се откроява по-добре на фона на стената, тялото на дорийската колона е канелирано. В началото канелюрите били по-плитки, а по- късно стават по-дълбоки, но броят им остава винаги 20. Всеки две съседни канелюри се пресичат в остър ръб и много рядко в плосък (целящ избягване отчупването на ръба при транспорт и монтаж). Ролята на канелюрите е да подчертават стройността на колоната и да изявяват статичната й функция. Канелюрите се маркират в двата края в каменоломната. Маркировката служи за отправна точка и едва след монтажа канелюрите се одялват напълно като се започва отгоре и се слиза надолу. В началото тялото на колоната е монолитно. Поради примитивната техника на повдигане, транспортирането и монтирането били много трудни операции. Затова през класическата епоха тялото на дорийската колона се изпълнява от барабани. Свързването на квадрите и барабаните е без спойка. То изисква перфектна обработка на допирните повърхности, така че фугите остават почти незабележими. През VI в. допирните повърхности се одялват гладко, а от V в. нататък – с анатирозис (оглаждане само по венеца, което води до икономия на време и труд. Отделните части на колоната се свързват с помощта на вертикални дървени или метални връзки (втулки) Дървените са от маслиново или друго силно смолисто и хидрофобно дърво, а металните от желязо или бронз. Металните предварително се прикрепват с разтопено олово към горно лежащия архитектурен елемент. Към отвора в долно лежащия се издълбава плитък улей, по който се налива разтопено олово. Улеят винаги показва позицията на елемента - т.е. горната му повърхност. Хоризонталните връзки между отделните елементи представляват дьрвени или мвтални ско6и с П-образна форма или т.н. лястовича опашка. Те също лягат в предварително оформени легла и се заливат с разтопено олово и позицията им е индикатор за определянето на горната повърхност на елемента.
• КАПИТЕЛ Състои се от шийка, ехин и абак. До V в. на някои места капителът бил украсяван с листа. Шийката в най-долната част и се явява продължение на тялото. Ехин - основният конструктивен елемент на дорийския капител. В долната си част е украсен с АНУЛИ - пръстеновидни бразди, които визуално отделят ехина от шийката. Абак - гладка, непрофилирана плоча, незначитeлно надвесена над eхина. Предполага се, че абакьт е бил полихромно изписан, а ехинът в по- кьсните паметници бил по-често украсяван с рисувана кима и в изключителни случаи - гравиран. В по-ранните паметници, когато колоните били по-ниски, капителът се одялвал от един блок. По-късно, когато колоните станали
по-стройни от един блок се оформял само абакът и ехина. АНТАБЛЕМАН- най-големият и най-тежък елемент на дорийския ордер. Състои се от три части – архитрав, фриз и корниз. АРХИТРАВЪТ му представлява гладка каменна греда или система от греди. Не се украсява, защото е конструктивен елемент. Архитравът може да се разнообрази само с апликирани метални щитове и надписи. Долната му повърхност понякога се е украсява с рисуван орнамент. До VI в. архитравът е монолитен. От V в. нататък е съставен от няколко вертикално или хоризонтално успоредни блока, което е по-иконо-мично и по-сигурно. Всеки две съседни части на архитрава се сглобяват над абака с по-мощта на метални скоби.
• ФРИЗ: Състои се от две каменни лица и пълнеж от грубо обработени блокове. ВЪНШНОТО ЛИЦЕ е от редуващи се ТРИГЛИФИ (каменни блокове с вертикални жлебове) и МЕТОПИ (дървени, теракотни или каменни квадратни плочи с пластична и по-рядко с рисувана украса).
• КОРНИЗ: Състои се от два елемента - ГЕЙСОН и СИМА. Гейсонът е основная елемент на корниза и представлява силно надвесени каменни плочи с наклон еднакъв с наклона на покрива. Симата се състои от наредени една до друга керемиди със специална форма. Тя лежи над гейсона по наклона на фронтона и нмого рядко обръща по страничните фасади. Обикновено по тях, вместо сима, над гейсона са наредени каменни ПАЛМЕТИ, наричани АНТЕФИКСИ. Най-често антефиксите покриват челния отвор на КАЛИПТЕРИТЕ.
• ФРОНТОН: Представлява триъгьлна каменна рамка, разположена между корниза на антаблемана и двата корниза по наклона на покрива. Разполага се само по късите страни на двускатните сгради. Каменният триъгьлник, затворен в тази рамка се нарича ТИМПАН. Тимпанът се украсява със скулптурни сцени от митологията. За да се вместят скулптурите, тимпанът е отдръпнат навътре.
• ТАВАН НА ПТЕРАТА НА ДОРИЙСКИЯ ОРДЕР: Разположен ена височината на корниза. Състои се от носещи греди и каменни касети, запълващи пространството между тях. За олекотяване на касетите, в тях се изсичали дву- или тристъпални полета, наричани кесони. Понякога върху гредите, вместо касети са монтирани стротери. Те представляват каменни плочи с квадратен отвор, затварян с друга, по- малка квадратна плоча.
Дорийски храмове - Храмът на Афая на остров Егина, около 500 г.пр.Хр.
Храм на Посейдон в Пестум, Южна Италия, 460-440 г.пр.Хр., Храмът на Хера, 550 г.пр.Хр., уникална със своя енестил (9 колони)
Един от седемте дорийски храма в Агригенто, Сицилия с класическата пропорция на дорийския ордер 6х13 колони
Проучване на йонийския ордер във възрожденски трактат
Йонийски ордер
Йонийският ордер се появява в края на VIIв. в Йония (западния бряг на М. Азия). Повлиян е от архитектурата на речните цивилизации. В някои от най- древните паметници антаблеманът се състои само от архитрав и корниз. През VI в. дорийският и йонийският ред си влияят взаимно. Йонийскят се влияе от плана на дорийския храм, а дорийският - от богатата архитектурна украса на йонийския. АРХИТРАВ - състои се от три гредички.
КОРНИЗ- състои се от т.н. ПОЯС НА ЗЪБИТЕ, имитиращ челата на таванните гредички при дървения покрив. КАПИТЕЛ - формата му произлиза от т.н. дървена възглавница, лежаща между архитрава и колоната. Тя завива в двата си края и обхваща вертикалната подпора.
Йонийският ордер има ДВЕ ВАРИАЦИИ: АТИЧЕСКА И МАЛОАЗИЙСКА. Сравнен с дорийския, йонийският ордер е по-богат на детайли, по-лек, по-изящен, по-пластичен и с по-малко геометрични форми. ЕЛЕМЕНТИ НА ЙОНИЙСКИЯ ОРДЕР - КРЕПИДОМА: Тя е тристъпална в атическия вариант и 7-8 стъпална в малоазийския, което прави храма по-извисен. При диптерите в този ордер за първи път в гръцката архитектура се появява ПИЕДЕСТАЛЪТкато самостоятелна подпора на колоната. НО! само колоните на челната фасада на диптера са с пиедестали. ПИЕДЕСТАЛИТЕ са украсени със скулптурна украса. КОЛОНАТА - Винаги се състои ОТ ТРИ ЧАСТИ. Тя е основния конструктивен елемент в този ордер. Има много стройно тяло, което налага поставянето на база, която усилва впечатлението за устойчивост и улеснява прехода. БАЗАТА на йонийската колона се състои от един или няколко профилирани диска с диаметьр по-голям от диаметъра на колоната. Между дисковете и стилобата в разположена ПЛИНТА. Плинтата създава статическа устойчивост, но стеснява прохода между колоните и има опасност от отчупване на ъглите й. Затова започват да се прилагат 8 - ъгьлни плочи. БАЗА – разработва се в два варианта. МАЛОАЗИЙСКА БАЗА : в началото тя е без плинта, а по-късно - през класическия период е с плинта.
АТИЧЕСКА БАЗА : противоположно на малоазийската тя е по-проста по форма. Плинтата не е характерен елемент на атическата база и тя обикновено (в главните йонийски паметници в Атина) е без плинта. По-ниска и със значително разширение, тази база е по-упростена, но по-изящна. Тези й качества я налагат по-късно в римската архитектура. ТЯЛОТО на йонийската колона винаги е канелирано: - през архаиката с 40-44 канелюри с остър ръб; по-късно с 24 канелюри, разделени помежду си с тесни листели, чиято повърхност се слива с повърхността на тялото. За разлика от дорийския ордер,канелюрите са значително по-дълбоки и почти полукръгли в разрез. През архаикапта тялото на колоната е монолитно, а от средата на V в. – от барабани. ЕНТАЗИСЬТ започва от 1та 1/3. Като цяло, тялото е по-стройно и по-малко конично.
ЙОНИЙСКИ КАПИТЕЛ: Той е най-характерният и най-оригинален елемент на йонийския ордер. При него, между ехина и а6ака се появява нов елемент - т.н. ВОЛУТЕН МОТИВ. Той произлиза от споменатата вече дървена „възглавница".
ЕЛЕМЕНТИ НА КАПИТЕЛА:
1.АБАК - тънка правоъгълна или квадратна плоча с ехинобиден профил. Лежи непосредствено под архитрава.
2.ВОЛУТЕН МОТИВ - представлява плочовидна възглавница с два завити края. Краищата завиват около т.н. ОКО. В лицето на волутите се оформя улей, наречен КАНЛИС. Издълженият цилиндър от страни на възглавницата се нарича ПУЛВИН. Понякога пулвинът е привързан с пояс в средата, който се нарича БАЛТЕУС.
3.ЕХИН - сфероидно тяло, украсено с релефна йонийска кима.
ВАРИАНТИ НА ЙОНИЙСКИЯ КАПИТЕЛ
Те се определят от вида и положението на: 1)Спиралата на волутите 2) Диаметьра и релефа на окото /изпъкнал, с отвор в средата и пр./ 3) Формата на кандлиса- хоризонтален или огънат надолу 4}С или без балтеус
НАЙ-ХАРАКТЕРНИЯТ БЕЛЕГ НА ЙОНИЙСКИЯ КАПИТЕЛ Е, ЧЕ Е ДВУСТРАНЕН. Той се монтира с челно разположен волутен мотив.
Двустранността му обаче създава проблем в оформянето на ъглите на сградата, защото към дългите фасади се объща пулвина на капитела. Този проблем е решен чрез създаването на ЬГЛОВИЯ ИОНИЙСКИ КАПИТЕЛ. Той е
обърнат с волутен мотив и кьм двете фасади и е симетричен към една от ъглополовящите си прави. Намереното решение е половинчато и в известен смисъл – несъвършено. Несъвършенството е преодоляно чрез създаването на ДИАГОНАЛНИЯ ИОНИЙСКИ КАПИТЕЛ. Той е без пулвини, а волутите му се срещат под 45 градуса в четирите ъгъла на абака.
Ерехтейонът (421-407 г.пр.Хр.) в Атина на Акропола е пример за йонийски храм
Коринтски ордер
Най-ранният документиран архитектурен обект с коринтски ордер е 429 г.пр.Хр., храмът на Аполон Епикурейски в Баса. Коринтският ордер не е конструктивна система. Той е декоративен, като декорацията е апликирана въргу основния корпус на капитела. Според Витрувий той е измислен от архитекта Калимах, който видял кошница с избуяли акантови листа около нея., която била поставена върху гроба на млада жена. С изключение на капитела във всичко друго коринтският ордер е вариация на йонийския.
ЕЛЕМЕНТИ НА ГРЪЦКИЯ КОРИНТСКИ РЕД
КРЕПИДОМА - Среща се много рядко при този ордер. Когато я има, тя е тристъпална.
ПИЕДЕСТАЛ (подиум) - Той измества крепидомата и се състои от гладък цокъл, сложно профилирана база и завършва с корниз.
КОЛОНА - Състои се от база, тяло и капител. БАЗАТА най-често е атическа йонийска, но с плинта и с гладки или орнаментирани с плетеници или листа профили. ТЯЛОТО е с 24 канелюри с листели, които горе и долу са очертани с елипси, а не с полукръг. Ентазисът е като при йонийската колона –започва при първата 1/3 на тялото.
КАПИТЕЛЪТ е висок, за да увеличи стройността на колоната и е еднакъв от четирите страни. Композиран е от: А) Калатус – главен конструктивен елемент на капитела. Той има камбановидна форма и е украсен с растителни или волутни мотиви или с комбинацията им. Б) Акант – растение от средиземноморската зона, което е с много декоративни листа. Техните стилизирани форми се прилагат за архитектурна украса до наши дни. В древногръцката архитектура се прилага островърх и мек акантов лист. В) Абак – вторият след калатуса конструктивен елемент на капитела. Той представлява квадратна, профилирана плоча и служи за конструктивен и естетически преход.
ПРОИЗХОД И ХАРАКТЕР НА КОРИНТСКИЯ КАПИТЕЛ
Произходът му не може да се свърже с дървената архитектура (както е при другите два ордера), тъй като има силно развита декоративна украса. Най- разпространената теория е, че води началото си от декорациите от кован метал. Смята се, че е съществувала практика някои каппители да се покриват с метална украса. Тази украса била трудно изпълнима от камък и особено от мрамор. Хипотезата е доста правдоподобна, поради което е широко разпростарнена между теоретиците. Освен капителите с характерната за ордера форма и украса има и много и различни варианти като ПАЛМОВИДНИ, КАМАБАНОВИДНИ и пр. Последните два представляват заемка от египетските капители. Голямото разнообразие на коринтските капители не позволява строгото им категоризиране, но все пак в науката има известно групиоране. Определени са ДВЕ ГОЛЕМИ ГРУПИ според вида на мотива, върху който ляга абака: А) С абак, подпрян единствено от листа. Б) С абак, лягащ върху четири двойки волути, разположени под ъглите му. Този вид е приет за ИСТИНСКИ КОРИНТСКИ КАПИТЕЛ. Той е разработен в два варианта:
1. НИСЪК КОРИНТСКИ КАПИТЕЛ, който се характеризира със силно развит волутен мотив и един ред листа.
2. ВИСОК КОРИНТСКИ КАПИТЕЛ, характеризиращ се със силно развит акантов мотив и два реда листа.
Определени са ДВА ВИДА ВИСОК КОРИНТСКИ КАПИТЕЛ: без вътрешни волути и с вътрешни волути. АНТАБЛЕМАН НА КОРИНТСКИЯ РЕД Той е като този в йонийския ред. Архитравът е от две или по-често от три фасции. Фризът е в една равнина с долната фасция на архитрава. Разработван е по два начина: А) Гладък, с дъговиден или S - образен профил Б) Скулптиран. При по-големи интерколумнии се практикува фриз-архитрав, изработен от един блок. Корнизът е по-богато разработен от йонийския. Състои се от гейсон, сима, зъборез или конзоли или или и двете (зъборез и конзоли). Зъборезът и конзолите са основният елемент на поддържащата част на корниза. Гейсонът се украсява отдолу с плитки касети. Конзолите са с най-разнообразна форма. Най-простият тип са паралелепипедните конзоли.
Вариации на коринтски ордер, коринтският ордер по Андреа Паладио
Цветна възстановка на коринтски капител и храмът на Зевс в Атина
Храмът на Аполон Епикурейски в Баса е археологически обект в североизточната част на ном Месения. Предполага се, че е построен през 5 век пр.н.е. Това е първия гръцки обект, вписан в Списък на ЮНЕСКО за световно наследство(1986).
Храмът е посветен на Аполон Лечителя. Построен е от Иктинос, архитектът на Храма на Хефест и Партенона. Павзаний казва, че конструкцията е издигната между 450 пр. н.е. – 425 пр.н.е. Ориентиран е на север-юг, за разлика от повечето гръцки храмове, които са в посока изток-запад. Храмът e необичаен, защото в него се съчетават трите архитектурни стила йонийски, дорийски и коринтски. Уникален е обаче с това, че капителът на една от колоните е най-старият запазен капител в по-късно възникналия коринтски стил.
Препис на Витрувий от Клод Перо с легендата за коринтския капител
Епохата на Перикъл
След победата над Персия Перикъл управлявал Атина 444-429 г.пр.Хр. Той дал името на цялата епоха, изпълнявайки грандиозна строителна програма. Разрушеният във войната Акропол бил възстановен под ръководството на архитектите Иктин и Каликрат и скулптора Фидий. По тяхно време бил построен Партенонът и Проилеите. Малко преди това (449-442 г.пр.Хр.) бил построен храм наречен Хефестейон (или Тезейон). Това е храм от типа хекатомпедон – с дължина 100 гръцки стъпки.
Акрополът е 156 метров хълм, на който в микенския период има царски дворец, а след това е храмовият комплекс на Атина. Построения при тирана Пизистрат храм-хекатомпедон на Атина бил разрушен от персите и след победата над тях започва възстановяването на хълма. Планът на Акропола съдържа следните обекти:
1. Партенонът
2. Стария храм на Атина
3. Ерехтейон
4. Статуя на Атина Промахос
5. Пропилеите
6. Храм на Нике
7. Елевсинионът
8. Светилище на Артемида Браурониа
9. Халкотека
10. Пандросейон
11. Арефорион
12. Олтар на Атина
13. Светилище на Зевс Полиеус
14. Светилище на Пандион
15. Одеон на Атикус
16. Стоа на Евмен
17. Асклепион
18. Театърът на Дионисий
19. Одеон на Перикъл
20. Теменос на Дионисий
21. Светилище на Аглаурос
Ерехтейонът и Пропилеите
Светилището на Артемида, Халкотеката и план на Храма на Нике
Одеонът на Атикус и театърът на Дионисий
Партенонът е главната сграда на Акропола.
Партенонът е октостилен (осем колони) периптерен дорийски храм с йонийски елементи (четирите йонийски колони в опистодома).
Декорацията на Фидий е дорийска върху метопите (92 сцени от митични битки) и около целата има йонийски фриз по цялата обиколка (изобразяващ Панатенеите) и по двата фронтона има сцени от живота на Атина Палада.
Част от фриза
Цветова реконструкция и една от метопите на Фидий.
Изглед от Партенона и макет на Акропола
Жилище и мебели в древна Елада
Гръцкият дом е умалено подобие на гръцкия град. В него има вътрешен двор, изпълняващ функциите на семейна агора, бани, търговски площи, отделени за мъжете и жените зони и т.н.
Интериор на древногръцка еднофамилна жилищна сграда
Мебели за сядане върху кон и шкаф с лъвски крака
Седалка в Дионисиевия театър Атина и сгъваем стол, известен и в Египет около 2000 г. пр.Хр.
Възстановка на интериора на богат гръцки дом
Легло и стол (възстановки) и каменна трапезофора (долу)
Гръцката орнаментика
Заимствайки от египетския и асирийския орнамент, гръцката култура не е обременена от източните религиозни архетипи и развива формата в значителна степен според законите на самата форма. По тази причина в гръцката орнаментика липсва символизма на първоначалните орнаментални модели. Гръцкият орнамент е самоцелен (формален в добрия смисъл на думата), често чисто декоративен, почти никога не е репрезентативен и рядко е конструктивен. Гръцкият орнамент не е част от конструкцията като египетския, където всички форми са подчинени на глобалния символизъм и се изграждат като подобия една в друга. Премахването на орнамента от гръцкия монумент не променя монумента – коринтският капител без листа пак ще запази функцията си, докато египетския капител сам по себе си е пластичен орнаментален символ.
Същевременно липсата на символизъм не означава липса на знаковост и условност. Фризът на Партенона е толкова отдалечен от окото на наблюдателя, че въздейства като диаграма.
Примерите на репрезентативна орнаментика са много малко – вълнообразният орнамент и меандърът, които отделят земята от водата или някои условни изображения на дървета и други растения по вази като следните примери:
При всички случаи обаче формалните принципи са доведени до съвършенство при това без условността да се отдалечава неузнаваемо от природните образци..
Спазени са трите принципа на природата, тъй като гърците са велики наблюдатели на природата:
• разклонение от централното стъбло или център на вторичните
• форми,пропорционалност на подчинените зони и
• тангенциално развитие на линиите.
И трите принципа ясно се виждат на следния орнамент от монумента на Лизикрат (долу вдясно) в Атина (335 г.пр.Хр.), ознаменуващ наградата на спонсорираната от него театрална постановка:
Същността на гръцката орнаментика най-добре може да се оцени от това, че храмовете им са оцветени изцяло (полихромия). Естественият характер на материала не ги вълнува, независимо, че го използват, например канелурите в острите им части са полупрозрачни в качествените мрамори при слънчево осветяване и този ефект те са го оценявали. Искреността на материала е тема на класицизма и на европейския антикваризъм.
Възстановки в цвят на Партенона
Гръцки фризове, меандри и теракота
